Програма „Възстановителни практики в училище“ е разработена за повишаване капацитета на училищата да използват инструменти за разрешаване на проблеми, превенция на конфликти и създаване на безопасна училищна среда.
Програмата е одобрена от МОН -– идентификатор 52750006 в регистъра на МОН за одобрени програми за поддържаща квалификация на педагогическите кадри.
Програмата цели запознаване и подкрепа за въвеждане на възстановителни практики в училищата като част от системата за борба с насилието и тормоза, и превенция на агресията и други поведения, идентифицирани като рискове в училищна среда. Методологията на възстановителните практики включва използване на неформални и формални процеси насочени към по-активно изграждане на взаимоотношенията и чувство за общност.
Въвеждането на възстановителни практики в училище означава саздаване на общност от педагози, която разбира значението на изграждането на атмосфера на свързаност и грижа в училище като фактор за безопасна стимулираща среда за учене и развитие на децата. Приоритизират се ценности като емпатия, равенство, справедливост, уважение и доброволчество за разлика от ценности като йерархия, доминантност, противоборство и потисничество. Разглежда се модел на работа, в които се поставя акцент върху отношенията между хората, така както се цени академичния напредък. В такава училищна култура се цени общността, принадлежността и отношенията между хората. Ученето може да процъфтява и децата да се развиват, когато има среда, която ги закриля, уважава и цени, като в същото време им помага да се научат да решават проблеми и конфликти, да управляват различията с другите по един мирен и ненасилствен начин, да проявяват търпимост, грижа и съпричастност, да имат ясна представа за това кое е редно и кое не е, да могат да създават и поддържат приятелства, да са активни и непримирими към прояви на насилие и тормоз като не се колебаят да ги докладват и да реагират адекватно на тях.
Този встъпителен курс за обучение на педагози във възстановителни практики акцентира на приложението на тези практики в училище. Те се разглеждат както като цялостна култура на уважението, така и като конкретни процеси, които се използват за разрешаване на типични училищни напрежения и конфликти, включително случаи на тормоз и насилие. Въвеждат се инструменти като самооценка и анализ на училищни процеси, както и методология за прилагане на възстановителни практики: неформални разговори с емпатия и рефлексия; възстановителни кръгове в класната стая; възстановителни конференции; фасилитиране на диалог между насилник и жертва. Разглеждат се и стъпки за провръщане на едно училище във „възстановително училище“. Предлагат се инструменти за изследване на ефекта от прилагането на възстановителните практики в училище.
Цели на програмата
Програмата „Възстановителни практики в училище“ има за цел да въведе педагозите във възможностите на възстановителните подходи за превенция и разрешаване на конфликти и за създаване на безопасна среда в училище.
Конкретни цели на програмата са:
- Да запознае участниците със същността на възстановителните практики и тяхното значение за създаване на безопасна училищна среда.
- Да подготви педагогическите и непедагогическите специалисти да водят възстановителни разговори, кръгове в класната стая и училищни конференции като следват утвърдени модели.
- Да подготви участниците към конкретно планиране за въвеждане на възстановителни практики в училище като система от процеси и ценности, които създават атмосфера на принадлежност и грижа.
Методи на обучение
Обучението се провежда чрез комбинация от методи, включващи презентации, упражнения, ролеви игри, демонстрации, дискусии и въпросници за самооценка и рефлексия. Симулират се проблемни ситуации от училищната среда и се провеждат възстановителни разговори или конфепенции за тяхното разрешаване. Упражнява се прилагането на възстановителните практики впри различни казуси. Програмата включва 50% практическа част и разчита на активното участие на обучаемите. Предвижда се присъствена форма на обучение.
Теми
- Основа на възстановителните практики: училищна култура, която инвестира в отношенията и уменията за разрешаване на проблеми
- Неформални разговори с емпатия и рефлексия
- Възстановителни кръгове в класната стая
- Възстановителни конференции в училище
- Фасилитиране на диалог между насилник и жертва
- Стъпки за превръщане на едно училище във „възстановително училище“. Планиране на въвеждане на възстановителните практики като част от училищната система за управление на конфликти: ресурси, обучение на персонала, управление на случаи, популяризиране на процедурата, дейности по превенция на конфликти и засилване на чувството за общност и принадлежност към училището
- Изследване на ефекта на възстановителните практики в училище
Очаквани резултати
Очакваните резултати са: участниците са подготвени теоретично и практически, за да използват възстановителни практики в училище. Измерването на тези резултати се извършва със следните индикатори:
- Повишени знания за същността на възстановителните практики като алтернатива на наказателните административни мерки в училище;
- Повишени знания и умения за прилагане на техниките за провеждане на възстановителен разговор, кръгове в класната стая и училищни конференции;
- Подобрени комуникативни умения, умения за разрешаване на конфликти и използване на възстановителни практики за и превенцияр и за разрешаване на училищни проблеми;
- Усвоени методи и подходи за работа с ученици, при които се изгражда доверие, чувство за принадлежност към училището и желание за академичен напредък;
- Повишени знания за необходимите ресурси и процедури за въвеждане на възстановителни практики в училище.
Форма на обучение: присъствена или присъствена в електронна среда
Лектори: Д-р Даниела Коларова, Анета Калчева – Спасова
За повече информация и заявки, моля пишете ни на: partners@partnersbg.org
Тази програма е създадена в рамките на проект „Изграждане на безопасна училищна среда чрез въвеждане на възстановителни практики“, съфинансиран от Европейския съюз и фондация „Работилница за граждански инициативи“ (ФРГИ). Изразените възгледи и мнения са единствено на авторите и не отразяват непременно тези на Европейския съюз и ФРГИ. Нито Европейският съюз, нито ФРГИ могат да бъдат държани отговорни за тях.
